Пражкото гробище

Над година след публикуването на "Пражкото гробище" в Италия, книгата е издадена и у нас. Издателството отново е „Бард”, а преводът е направен от Стефан Тафров.

Романът "Пражкото гробище" съдържа 528 страници (на италиански) и вече една година заема позицията на абсолютен бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи държави. След появата му на английски език, той стана популярен и сред англоезичната аудитория. В Италия тиражът достигна впечатляващите 200 хиляди копия!

Историята проследява нотариуса Симоне Симонини, който през XIX век създава фалшиви досиета. Той участва в производството, купуването и продажбата на компромати за тайните служби във Франция, Прусия и Русия. Симонини е яростен антисемит и осъзнава как много хора печелят от това да определят евреин като враг с множество приписвани им грехове.

Според издателите и самия Еко романът обединява редица исторически събития – аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто; войни, революции, заговори и интриги.

Авторът твърди, че почти всички персонажи в "Пражкото гробище" са действителни личности с изключение на главния герой - той представлява сборен образ.
Еко споделя: “Опитах се да го представя като най-циничната фигура в световната литература.”

Основният мотив в романа разглежда възникването на съвременния антисемитизъм чрез разработката на "Протоколите на Сионските мъдреци", документален сборник с цел доказване наличността на глобален жидомасонски заговор.
Умберто Еко подчертава теза: светът винаги търси врагове; тези врагове са различните – било то катари или албигойци унищожени през историята или оцелелите евреи днес.

Гробището упоменато в заглавието се намира в централната част на Прага - старо еврейско гробище където почива Юда Льов Бен Бецалел – ръководителят равин през XVI-XVII век известен със сътворяването на легендарното чудовище Голем.

Според Еко неговият нов роман напомня популярните продължаващи истории от средата на XIX век.
„Този период бе изпълнен със значими събития – загадъчни случаи като смъртта на писателя Иполито Нево или фалшификацията на „Протоколите” вдъхновили Хитлер.” По думите му всичките тези факти заслужават внимание подобно по стил идеи без автентични документи зад тях.

Идеалният читател според него би бил този който разбира реалността зад разказваното действие; човек чувстваща напрежението докато чете ставайки все по-притеснен относно потенциалното повторение дори именно тук-там момента.

С излизането си "Пражкото гробище" предизвика сериозен скандал. Еко желаейки да демонстрира извратения механизъм около „Протоколите”, беше обвинен както във двуличие така още повече директно свързан с антиевропейската пропаганда.
Равин де Сени заявява: “Посланието му изглежда противоречиво... ” Критицизмът идва основно защото неразбиране между фактологичното основание спрямо художествената интерпретация водело до убеждение че евреите искат хаос вместо организираност."