Пражкото гробище/ мека корица

Няколко месеца след публикуването на "Пражкото гробище" в Италия, книгата вече е налична и у нас, отново чрез издателство „Бард”, а преводът е дело на Стефан Тафров.

Това произведение, с обем от 528 страници (на италиански), се радва на огромен успех в Италия, Испания, Аржентина и други испаноезични държави през последната година. След като беше издадено и на английски език, интересът към него само расте. В Италия тиражът достига впечатляващите 200 хиляди копия!

Главният персонаж е нотариус Симоне Симонини, който през ХІХ век създава фалшиви досиета. Той купува и продава компромати за тайните служби във Франция, Прусия и Русия. Симонини има ярко изразени антисемитски възгледи и осъзнава как много хора имат интерес да обвиняват евреите за различни злини.

Според издателите и самият Еко романът свързва редица исторически моменти – аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто и множество войни, революции и интриги.

Авторът подчертава, че всички герои в "Пражкото гробище" са действителни личности с единствено изключение - главния герой представлява сборен образ. Еко споделя: „Стремях се да го направя най-циничния персонаж в световната литература”.

Една от основните теми на романа разглежда произхода на съвременния антисемитизъм чрез съставянето на "Протоколите на Сионските мъдреци", документален сборник предназначен да докаже уж неимоверно глобален заговор срещу обществото от страна на евреите.
Умберто Еко твърди: Светът винаги търси врагове - тези врагове могат да бъдат различаващи се личности независимо дали стават въпрос за катари или албигойци от миналото или днешните евреи.

В заглавието присъства старото еврейско гробище в Прага; там почива Юда Льов Бен Бецалел — главният равин по време XVI-XVII век известен със сътворението на митичния Голем – фигурка изградена от нежива материя.

Еко смята новата си книга за аналогична с популярните романи с продължение от средата на XIX век. Според него времето тогава било изпълнено със значими загадки — например около смъртта Иполито Нево или фалшификацията "Протоколите", вдъхновили унищожаването на евреите при Хитлер.
Идеалният читател според автора би трябвало да бъде човек познат с реалността зад историята—някой който усеща напрежение при четене предвид потенциалната повторяемост na подобни ситуации днес.

При своето публикуване романът веднага стана повод за противоречие; Еко бе обвинен в двойствени намерения относно разясняването механизма зад “Протоколите”. Равин де Сени заявява: “Смятам посланието му за двусмислено… Книга не може просто да убеди читателя във вредното влияние,” добавя той относно съдържащата информация която била недоказана.
Равинът още уточнява: “В творбата три групировки –евреи , масони , йезуити– са представени като участници в конспирация.”