Великото пътуване. Избрано

Лирическият персонаж на Слав. Хр. Караславов е в синхрон с времето, в което живее, и затова не остава прикован към традиционните стойности и звуците на кавалите. Той се възмущава от шумотевицата на комбайните, радва се на напредъка на родината си и тъгува за миграцията, която опустошава селата, въпреки че осъзнава естествения характер на тези явления. Поетът притежава силно изразена гражданска позиция; той презира подлостта, завистта и егоизма и стреми към високи идеали. В следствие на промените след 1989 г., в посмъртно публикуваното си произведение Слав Хр. Караславов разкрива фалша в съвременната действителност, където липсват както обещаната свобода, така и хвалената демокрация. Стремейки се да избягва игрословията и псевдомодернизма, той като поет преминава през трансформация - усъвършенства художественото си майсторство, но дълбоко в себе си запазва лиричното звучене на творчеството си. "Живея в песента и с песента" - заявява той в едно от стихотворенията си и с тази линия до голяма степен разкрива своята идентичност като творец.