София- Берлин

Съмнителни лица в метрото

Чух, че има вероятност за атака в метрото,
затова трябва да бъдем особено внимателни.
Започнах да търся признаци на опасност,
а във всеки нос откривах съмнение.

Първият беше мъж с черен мустак -
питах се какво ли е скрил в своята тъмен раница?
Следващият - напомняше ми на влак,
запъхтян на границата между Пакистан и Индия.

После видях един, който изглеждаше спокойно със затворени очи,
представях си го как язди с базука из Сахара.
Надписът на тениската му не личеше ясно,
но аз успях да разчета "kami... ka... ze".

При друг човек усещах необходимостта да бъда настороже -
беше малко подпухнал, сякаш облечен с експлозиви.
Вече осъзнавам: страхът ме кара да остана човечен
и виждам зомбита дори там, където са хора.

Сега този насреща наблюдава мен внимателно.
Разбирам, че всички ние сме достатъчно мрачни,
и вперил поглед в стъклото, изпълнен с недоверие -
"Какво ако моята раница избухне?""