Градината на очакванията и отсрещната врата

Преди известно време, една радиожурналистка ми предложи да избера песните за предаването, в което щяхме да обсъждаме интересни теми. Изброих няколко от любимите си парчета. Осъзнавах, че те нямат обща нишка помежду си, но все пак бяха важни за мен и дори се притеснявах, че не успях да добавя повече заглавия. Самото предаване обаче ме разочарова малко – вместо имената на песните, които споменах, бяха подбрани други мелодии – непознати и почти неприятни за слушане. В допълнение имаше и ранна опера, която не беше част от плана ми. След края на предаването журналистката коментира: „Кристин, изобщо не подозирах, че вашият избор е толкова посредствен и немузикантски. Всъщност просто сте посочили хитове; другите гости предпочитаха джаз или класическа музика...“

Така разбрах какъв е проблемът: моят вкус трябваше да бъде уважен до известна степен от любезност, но всъщност бе необходимо той да бъде коригиран и подобрен според стандартите на програмата. Радио екипът явно се стараеше много да запази стила на предаването.

Разстроих се не защото вярвах, че "скъпият слушател" ще бъде по-доволен от "моите" песни - аз не съм музикант и никога не съм смятала себе си в конкуренция с невидими опоненти относно композиции. Разстроих се единствено защото бях попитана коя е моята музика.

Ако имате страх дали ще харесате дадено нещо, по-добре недейте питате! Но ако сте готови да приемете хората такива каквито са – питайте ги без задръжки! Само моля ви - оставете ни възможността открито да говорим за това що обичаме. Защото един ден може би ще осъзнаем сред чужди вещи колко трудно е вече да се пробудим към истинската си същност.