Бунтът на Белгуните

Въстанието на Асен и Петър е основна тема в романа на известния автор Слав Хр. Караславов.

Тази творба запълва пропуските относно събитията, предшестващи прочутата трилогия „И се възвисиха Асеновци“. Романът проследява напрегнатите моменти около въстанието на братята, с което българската държава отново намира своето място в края на 12-ти век.

Слав Хр. Караславов (1932-2002), считан за майстор на историческия роман, отново ще бъде видян по книжарниците благодарение на Издателска къща „Персей“ и с помощта на Министерството на културата. Неговият непознат роман „Бунтът на Белгуните“ беше редактиран и подготвен за печат от неговия син - писателя Христо Караславов.

Действието в произведението започва през есента на 1185 г., когато двамата братя от рода Белгунови - Асен и Теодор, се връщат след неуспешно посещение при новия византийски император Исак II Ангел. Не само че целите им не са постигнати, но те са унижени. Тази обида ги мотивира да търсят подкрепа сред местните владетели около крепостта Търнов и да предприемат рисковано действие срещу мощната византийска империя.

Романът е написан със характерното умение и богат език на Караславов, представяйки сложни причини и последствия зад едно значимо събитие в историята ни - възстановяването на средновековната българска държавност.

Сюжетът разказва хода на въстанието - от яростните сцени при освещаването на църквата „Свети Димитър“ през есента до мирния договор сключен край Ловешката крепост през пролетта na 1187 г. Битките присъстват, но акцентът пада върху взаимосвъзката между психологията у гнева и механизмите власт; всичко това изразява идеята за споделеното чувство за отговорност спрямо страха като гарант за всяка властова структура.

Като във всички свои исторически произведения, внимателният читател може да открие три слоя информация в този роман: първо - истинските исторически факти; второ - авторското вдъхновение взело корени в легендите; трето - фолклорният аспект свързан с тракийските традиции.

Етнонимът "власи", използван свободно тук може да обърка съвременния читател без познания по темата; той описва полумитични овчари със загадъчни черти из района покрай Марица. Има ли връзка между тях и каракачани? Фолклорът не предоставя ясни доказателства по този въпрос.

Асеневците управляват Второто българско царство между 1187 г. до 1280 г., считайки себе си наследници както над Симеон I така и над Самуил. В кореспонденцията си с папа Калоян те употребявали титлата "император" към народа си включително власи.

Не случайно Слав Хр. Караславов е наречен "сърцеведец" нашата история - романът му „Бунтът na Белгуните“ допринася още веднъж за потвърждаването нa това определение."