Актуалността на миналото

Според широко разпространен либерално-позитивистки възглед, миналото представлява нещо, което е съществувало, но вече не е актуално и няма да се върне. Изкривената представа за линейния прогрес и неговата необратимост произлиза от опростения поглед към миналото – виждано като килер с остарели и ненужни предмети, които оставяме за всеки случай, но никога повече няма да използваме. Тази концепция предполага, че вчерашният ден неизменно изчезва в забравата. Освен това представя историята като широка река, която носи всичко по пътя си и рано или късно го поглъща в бездната на смисълa. Миналото като стар килер и историята като непрекъснато движение към нищото са двете основни идеи на либерално-позитивистката култура, които взаимно се подкрепят. И двете почиват на схващането за времето като еднопосочен поток без реална измеримост, който преминава от нова празнота към старата нищожност.

Този сборник от статии и есета предлага единна авторска перспектива, която категорично оспорва идеята за времето и миналото като склад с ненужности или историята като безсмислено връщане назад към нищожността. Авторът вярва в противоположното – че миналото е значимо, необходимо и продуктивно. В неговите сложни дълбини проницателното око на изследователя може да различи контури, които могат да очертават бъдеще развитие. Следователно миналото не е просто онова, което е било някога; то остава живо и има потенциал да се прояви отново в настоящето.