Третата национална катастрофа. Разговори без последствие (твърда корица)

Авторът изразява съмнение, че българският свят, в който диалогът е на път да затихне, е достигнал своя катастрофален край.

Известно е, че когато думите губят значението си, хората също губят свободата си. Именно това се случи с България в началото на новата история - общественият дискурс беше насилствено и злонамерено нахлуен от термин без съдържание: „преход“. Безсмислицата, скрита зад този паразитен израз, обгърна цялото общество със своя мрак.

На българите им бяха нужни три десетилетия, за да осъзнаят истинската природа на „прехода“, който всъщност представлява национална катастрофа. Тази катастрофа засегна както социалния живот, така и дълбоките механизми на разбиране у народа. След тридесет години преход българите се оказаха в разрушена реалност и с нарушено съзнание - тоест с неспособност да разбират света около себе си.

Значението на разговорите тук остава в миналото - там където те са били водени. Въпреки това тяхната стойност е извън времето - като свидетелство за непрекъснатото усилие за разбиране какъв е светът и кои сме ние самите в него. Докато има стремеж към познание и самоосъзнаване, нищо не може напълно да бъде изгубено: социалният свят остава населим въпреки трудностите; а действителността носи надежда дори сред страданията и несгодите.

Всички интервюта тук отражават желанието да се придаде смисъл на казаното относно ситуацията или явленията - дори когато изглеждат незначителни - за да можем все пак да намерим надежда в тъмното пространство на катастрофата.