Третата национална катастрофа. Разговори без последствие

Авторът изразява съмнение, че българският свят, в който диалогът е на път да угасне, вече е достигнал своя катастрофален край.

Известно е, че когато думите губят своето значение, хората също изгубват свободата си. Именно това се случи в България през последните години - общественият дискурс бе насилствено и злонамерено обременен с термин без съдържание: „преход“. Безсмислицата, заложена в този паразитен термин, се разпространи и покри цялото общество със свой мрак.

Трябваха три десетилетия на българите, за да осъзнаят реалността - че „преходът“ всъщност представлява национална катастрофа. Тази катастрофа засяга както социалния живот, така и дълбоките механизми на разбиране. След тридесет години преход българите откриха себе си в един разрушен свят и с опустошено съзнание - т.е., загубили способността си да разбират.

Значението на разговорите тук остава във времето минало; те са били актуални тогава. Въпреки това техният смисъл има извънвременна стойност - като свидетелство за постоянните усилия за разбиране на света около нас и самите нас. Докато продължава стремежът към познание и самоосъзнаване, нищо не е окончателно загубено: социалната среда остава обитаема въпреки трудностите й; а действителността носи надежда дори при условията описани от Шекспир като "вой" и "скърцане".

Всички интервюта представени тук отразяват желанието информацията относно различни ситуации да бъде осмислена дори когато изглежда без значение - с цел да се запази надеждата в мрака на кризата.