Хълмът на Данов

"Всяка книга представлява послание, а всеки автор е като пощальон.

Преди известно време често посещавах Радичков. Това беше свързано с публикуването на последната му творба „Смокове в ливадите“. Няма да забравя начина, по който говореше. Неговият стил бе уникален. Радичков боравеше с думите така, както децата играят със слънчеви зайци. За него бяха нужни само стъкълце и слънчева светлина. Във всяка негова дума се криеше нещо допълнително, което излизаше от нея подобно на змия, която сменя старата си кожа. С времето физически той намаляваше, но неговото съществуване трансформирано по друг начин – не според законите на Природата. Не ставаше въпрос за обикновеното телесно избледняване; той се преобразяваше в Слово и премина в Отвъдното."

Недялко Славов