И станах река

Недялко Славов е български поет, автор и драматург, който е родом от Пловдив. Той има в актива си множество сборници с поезия, кратки разкази, пиеси и романи. Признание за творчеството му получава чрез редица национални литературни награди като „Хр. Г. Данов“ (2011 и 2016), „Хеликон“ (2015 и 2016) и „Цветето на Хеликон“, както и наградата „Иван Николов“.

Подобно на непрекъснато намокрените обитатели на Макондо, все повече се приближаваме до момента, в който окончателно ще загубим смисъла на словото. И тогава, без да можем да намерим значение в собственото ни сътворено безсмислие, ще осъзнаем колко важни са писателите като Недялко Славов.

Всяка негова дума носи дълбочина; изреченията изграждат контекст, а стилът му оплита читателя подобно на свещена змия около гърлото – оставяйки само малко пространство за въздух.

„И станах река“ не е просто книга за развлечение; тя търси истинския смисъл. Защото скоро Бог ще въздъхне и пролетта ще настъпи – време когато всички ние отново ще бъдем деца вечно изпълнени с любов, независимо от абсурда около нас.

Димитър Стоянович

„И станах река“ разглежда светлата страна на човека в контекста на неговата сянка – тематика относно значението и несмислието във човешкия живот спрямо вечната природа - нашата майка.

Стойо Вартоломеев нарича това произведение химн към светлината - уникално явление в българската литература. То представлява удивителна хвалебствена песен за живота.

Александър Секулов