Green

Не може тоя свят от глад да се свести.
И пред руините, пред раните, пред тия, дето мълнии заразни храчат,
каква утеха е, че още имаш съвест ти?...

Как свеж е въздухът. И рязък. И дали това не е бръсначът,
адамовата ябълка на утрото окървавил?
Да можеше виденията на поета нищо да не значат!