Старомодна поезия

След толкова години отново усещам поетичната вълна да ме залива. Бях на 16, когато стихотворенията бяха неизменна част от живота ми. Всеки ден се отправях към морската градина, сядах на пейка до паметника на Пушкин и се потапях в самохипноза. Благодарен съм на съдбата, че този момент е повторение на онова време. Освободен от театрални ангажименти, служебни задължения и политически изкушения - чувствам желанието да пиша поезия. И действително пиша… Творбите, които представям са написани след 2000 година, като повечето от тях са творени през януари и февруари 2002 г. Не знам дали това е най-добрата ми книга, но смятам, че тя е най-събраната и изпята с един дъх./Недялко Йорданов/