Доброта

"Под мен...

Като изнемощял и изтощен кон,
днешният ден ми се струва на ръба да падне.
С climbing по стръмния склон
на собствената си умора. И с надежда

моля да духне вятърът, устните ми бели като прах,
защото жегата ме е опустошила.
И си задавам въпроса - къде ли съм разпилял
и волята, и всичките свои сили.

Чешмички нежно ме целуваха
с прохладното си пеещо езиче.
Алеите сами ме носеха напред.
Смехът ми избяга като уплашено момиче

в миговете, когато отпуснах раменете
на пейка с криви крака.
Самотници втренчиха погледи в мен,
очите им бяха изпълнени със старост и сълзи.

Скуката ни нападна едновременно – тях и мене:
тях - остарелите като увяхнал цвят,
мен - с толкова неизживяни преживявания.

Но мога ли да се сравня с тях –
с хората, които дариха дните си!
И кой потуши горящия огън
на моя жизнен стремеж - дали не е старостта?..."