Майко, сладко море

След като израства в сиропиталище, на дванадесет години Ноа най-накрая се среща с майка си Пейшънс. Тя полага усилия да компенсира липсата му, но никога не разкрива причините за решението си да го остави. Така между тях остава невидима бариера, която и двамата не посмяват да преминат – независимо дали са в къщата на плажа в Кейп Код или работят заедно в театър в Бриджпорт.

Когато Ноа се запознава с Франк О'Лиъри – странен йезуит, притежаващ разноцветен Ролс-Ройс, той намира у него подкрепата, от която винаги е имал нужда. Въпреки това свещеникът крие някои аспекти от миналото си, включително студентските си години и времето прекарано с приятели в ирландски пуб в Бостън, както и Катрин – амбициозната жена, опитала се да отклони вниманието му от духовния път.

Докато тайните остават скрити под повърхността и разпалват въображението им, малките истини могат да предизвикат силни емоции.

Жоао Пинто Коелю ни представя оригинален сюжет извън пределите на Европа и любимия си исторически контекст; неговият уникален стил ни потапя дълбоко във вдъхновяващите истории на героите му и завладява сърцата ни със своето изкусно написано произведение.

***

"Запознах се с майка ми на дванайсет години - това би могло да служи като начало за всякакъв роман."

И при мен това е истинско.

***

"С всеки ден ставам по-сигурен: нашите майки представляват връзката ни със света; ако загубиш своята материята става чужда."

***

"Можех ли да бъда по-подробен? Можех. Но предпочитам аритметичният подход: какво получаваме когато умножим броя на интензивно преживени дни по бавно минаващото време? Какво трябва да бъде извадено от тях?

…Днес не съм сигурен какъв е отговорът на този сложен проблем. Между задължителните величини вероятно липсва само пространството. Онова магическо очарование на океана идва именно от всичко онова неизказано – пространство отвъд хоризонта към което плават корабите."