Когато сме били птици

Жените от рода Санбернар са обитавали къщата Морн Мари, разположена на хълм извън Порт Анджелис, през много поколения. Тази сграда е изградена от остатъците на плантация, която е експлоатирала техните предци и постепенно се е трансформирала в дом за семейство, свързано не само чрез кръвни връзки. Всяка жена в семейството носи отговорността да води душите на мъртвите от града към отвъдното. Връзката между Йеджиде и майка й Петронела обаче винаги е била изпълнена с гняв и пренебрежение - чувства, които Петронела продължава да носи дори на смъртния си одър. Това оставя Йеджиде неподготвена за изпълнение на съдбата си.

Междувременно Даруин живее в селска местност с благочестивата си растафарианска майка. Той стриктно следва нейните наставления, особено едно: да избягва всичко свързано със смъртта. Но момчето ще трябва да наруши тази заръка, тъй като единствената работа, която успява да намери, е свързана с копаене на гробове.

Скоро Йеджиде и Даруин ще се срещнат при входовете на Фиделис - най-голямото и старо гробище в Порт Анджелис, където мертвите не почиват спокойно в своите гробове; те търсят някой готов да чуе техния зов...

Дебютният роман на Аяна Лойд Бануо съчетава различни жанрове посредством магически език, пропит с ритмите и традициите на нейния роден Тринидад.
„Гардиън“