Пътят към Кея на Уиган

Джордж Оруел, най-известен с произведенията си „Фермата на животните“ и „1984“, е свидетел на важни събития в Европа и света през първата половина на XX век.

Неочаквано, но разбираемо е, че книгата му „Пътят към кея на Уиган“ все още не е преведена на български. На пръв поглед тя изглежда твърде специфична за живота в Северна Англия от началото на века и следователно може да се сметне за прекалено конкретна и лишена от универсалност. Въпреки това, тази творба представлява ключова част – липсващото звено в разбирането на автора, което позволява на читателя да запълни пъзела относно неговия живот и да оцени всяко едно от литературните или изследователските му произведения преди и след нея.

В първата част Оруел подробно разглежда условията труд и живот на миньорите в Ланкашър и Йоркшър. Историкът би могъл да има съмнения относно автентичността на написаното от него самия; мемоарите обикновено се считат за по-малко надеждни източници. В този случай обаче призовавам читателя да приеме фактите като много точни – не само защото авторът е публицист, който вероятно предлага по-обективен поглед отколкото средния писател, а също така защото различни институции в описваните райони днес потвърдиха почти всичките му твърдения.

В общественото мнение извън Великобритания страната често асоциира с високи стандарти на живот и дори благоденствие. Затова е важно да се разгледа обратната страна – реалността там често представя значително по-тежки условия спрямо тези в континентална Европа по онова време.

Втората част напълно премахва фактическата основа и наблюдението върху социалната действителност, за да фокусира вниманието върху философските размисли относно социализма и фашизма.

Книгата остава значима не само защото живописува ситуацията през 30-те години, а именно благодарение на вечнозелеността на въпросите които повдига - теми присъщи за времето ни като класовият конфликт. Всяко ново поколение автори заявява край класовете конфликти, но категоричните аргументи предоставени от Оруел остават особено убедителни до ден днешен. Основната цел му е освобождението от класовите предразсъдъци; "Пътят към кея на Уиган" служи като знакова работа в това отношение.

Ако пишеше през XXI век, Оруел вероятно щеше да посети кобалтовите мини в Демократична република Конго (откъдето произлизат материали за батерии), фабриките в Индия или Пакистан (където се произвеждат маркови дрехи) или китайските заводи (експлоатиращи деца), с цел насочване вниманието ни към връзката между нашата ежедневна консумация и труда над чернокожих работници.