Веднъж, когато този свят бе стар

В развитието на цивилизациите настъпват периоди, в които цели общества задават важни въпроси и предлагат множество отговори, като тези отговори сами по себе си провокират още повече въпроси. Този процес представлява непрекъснато търсене в мъглата на полузабравеното човешко преживяване, което е свързано с миналото и историята. Понякога един човек може с едно кратко изречение да формулира ключова идея, която остава незабелязана от мнозина. Причината за това е недостатъчната осведоменост относно социалната природа на човешката мисъл, особено когато тя функционира извън утвърдените рамки на познанието. С времето обаче тази идея се разпространява устно - дори неволно и понякога без разбиране - но все пак с нужното уважение. В крайна сметка стига до вниманието на активни и решителни личности, които я запечатват в съзнанието си и започват да я анализират подробно, за да я реализират не само във времевия контекст, а именно в настоящия момент на активно съществуване. Проблемът получава решение; онова, което не успява да бъде разрешено през времето, намира изход чрез самото време или конкретния миг и ситуацията около него. Когато става дума за авторство при подобни случаи, то често се размазва - хора без никакви заслуги обикновено си присвояват признание за общата работа. От друга страна пък всичко неизпълнено от обществото бива поправяно от индивидa; ако проблемът не намери решение навреме, той ще бъде коригиран именно от момента или стечението на обстоятелствата. Истината не е плод на измислица; тя просто се възстановява чрез понякога невидимите повторения на загадъчните игри на съдбата.