Вторични видове`

Рожба на разсеяността и забравата, бедният по дух човек с тихо упорство създава планове, спъвайки се в корените на стари обезлесени гори. Докато залита, той засяга очите на Бога с пръсти си и превръща бъдещето си в минало; докато тук е потопен в сън, другаде бодърства. Задълбочен в глобалната реалност на имената, той не спира да говори. Утехата от това, че е подобен на всички останали му придава чувство за величие; за него гордостта и безчестието са просто звуци от суетния шум. Ако случайно почине, уважавани млади мъже скромно ще пренасят тялото му до гроба. Но никой не осъзнава, че през целия си равномерен живот той е подигравал усилията на велики самотници - във войни и страдания - които са се борили да възвисат душата му чрез своите подвизи.