Кадифе и шкурка

Не веднъж съм имал възможността да пиша за Радослав Игнатов и да предговарям негови произведения. Намирането на подходящ ключ към такъв автор не е лесна задача, но все пак оставя усещането, че при всяко ново прочитане откриваш нещо различно и преживяваш онова, което си пропуснал или недоразбрал. Това напълно важи и за настоящата книга. Тя представлява единство от познати и непознати текстове. В известен смисъл, тя служи като равносметка - опит да се обобщят най-съществените аспекти на поетичния свят през времето. От друга страна, книгата има монолитен характер - цялостна е и завършена, тъй като притежава всички отличителни черти на утвърдения стил на автора, както и постоянните му променливи виждания за света и човечеството.

Ако трябва да обобщя основната характеристика на това творчество, стигам до извода, че то е създавано частично с цел изграждане на Голямата книга. Главният герой в нея е самият Радослав Игнатов; сюжетите служат като надежден начин за примиряване между разделящите времена преди и след изпитанията със Словото. Освен това те представят начин за хармонично съжителство между самото Слово и трансформациите на Аз-а в едно общо литературно пространство.
Професор д-р Сава Василев

Радослав Игнатов - поетът, писателят и преводачът - принадлежи към групата български творци, които навлязоха в литературата в края на 60-те години благодарение на университетската традиция във Велико Търново. Още тогава лириката му се отличаваше с удължен формат на стихотворните редове. Модерният му стил успешно избягва капаните на постмодернизма, който стана популярен след прехода към демокрацията у нас. Книгата „Кадифе и шкурка“ предлага дълбоко потапяне в мъдростта от личния опит - изразяваща се чрез поток от очаквания, надежди и стремления сред житейските трудности - преминавайки през тъмното до светлината.
Професор д-р Димитър Кенанов