Синята гора

Яркият език представлява примамливо изкушение и вечен водач в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения поглед на читателя се разкриват гъстите гори на нашето самоосъзнаване, както и величествените върхове на предрефлексивната ни увереност, че сме тук точно сега. Разпознаваме себе си в персонажите, без колебание заемаме позиция, нервно отхвърляме или напротив – неохотно приемаме; понякога плачем, но по-често се смеем. Пътеките на живота са криволичещи и предизвикателни, често стръмни и не толкова приятни. Запитваме се какъв е смисълът.

Това именно ни поставя в автентичната ситуация на сериозно мислещи същества и поставя пред нас онзи вечен, основополагающ въпрос: дали съществувам или трябва да бъда? Или може би – да не бъда.

Въпросът е сложен. А отговорът – ако решим да го потърсим.

Една разходка из гората.