Да

В произведението на Николай Табаков всичко – героите, техните мисли, обстоятелствата и причинно-следствените връзки – е изключително добре организирано и свързано в контекста на сложната човешка мотивация. Над това се разполага баналната концепция за смисъла на живота. Въпреки това, персонажите са уникални; те представляват необичайни личности, формирани от средата си – планината. Там всичко следва различен ритъм – защото градът е далечен; защото планината предлага друга култура с по-бавен темп на живот, където птиците летят спокойно и дори щъркел може да падне през комина в дома ти. Глиганът изглежда като товарен влак, а жените могат да привлекат мъжките погледи така лесно сякаш с магия.

На теоретично ниво сюжетът постоянно проектира основната идея за смисъла на живота върху своите герои. Кумчо Вълчо намира значение в служенето и наблюдението (въпреки че се влюбва в удивителна жена); Камен Енев посвещава себе си именно на тази идея за помощта – стремейки се да лекува. Той не осъзнава напълно какво търси и го прави чрез предизвикателствата на живота. Стреми се към принципа и ежедневно доказва неговата конкретност; другият герой Веселин от Масларите така и не успява да намери свой водещ мотив - започвайки със спорта, преминавайки през омраза до отказването от милостта в душата му, той стига до заблудата, че парите могат да купят онова, което всъщност не подлежи на продажба.