Няма да е все така

Романът разглежда както мощта на човека, така и неговата уязвимост, крехкост и беззащитност. Един от персонажите задава въпроса: „Нима историята винаги ще се променя? Ето, един човек си тръгва, друг го заменя. (…) Дори онези, които създават историята или я преподават, си отиват. А вечната история продължава да звучи с последните си страници зад гърба им и затваря врати. Господи, не можеш ли за миг да спреш?“

В творбата „Няма да е все така“ Николай Табаков предлага иновативен стил на писане, който обединява лирично-психологичния подход с иронично-анекдотичния. Въпреки линейността на сюжета, това е неепично повествование, което разчита на асоциативни отклонения и цикличност. Чрез използването на ирония – а в известна степен и гротеска – авторът наблюдава света през очите на своите герои с нужното дистанцирано отношение, което му позволява ясно да оцени техните социално-психологически трансформации.