Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние сме част от този свят и съществуваме в него. Разбираемо е, че желаем да го трансформираме според нашите идеалистични визии и желания. Въпреки това, в този свят живеят не само хората, а също така риби, птици, зайци и патета – всевъзможна фауна. Не можем да забравим и жабите; както ни напомня Йордан Радичков, те са тъжни животни. И затова:

• Ако светът внезапно стане добър и справедлив – подобен на празнична новогодишна елха потопена в уют – това ще значи, че ние сме го променили.
• Обратно – ако се превърне в безкраен тъмносин океан с игриви вълни около Арарат, то това ще означава промяна от страна на рибите или морските обитатели според техните представи за перфектния свят.
• Щъркелите биха могли да преобразят небето до лазурно синьо и да летят свободно по него като във своите нощни мечти.
• Но ако се пробудим сутрин с усещането за хлъзгаво мочурливо пространство покрито с непрогледна тръстика и неприятната миризма на гнили водорасли около нас (в мръсносивата мъгла), то тогава трябва да осъзнаем, че сме затънали дълбоко в блатото. Напълно потопени в сочната кал – идеалният свят на жабите.

И сякаш вече е дошло време!
От омагьосани принцеси!

В този роман използвам концепции и цитати от две интересни философски произведения: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ от доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не ме замеря със снежни топки единствено защото няма сняг. А доктор Судзуки остава малко далеч от мен; въпреки това изразявам своята искрена благодарност към всички природни стихии - особено към споменатите европейски и източноазиатски циклони.

Ето! Изразявам я!