Унесът и страданието на Тома Галус

Иво Андрич (1892-1975) е първият носител на Нобелова награда от южнославянския и балкански регион, присъдена му през 1961 година. Като активен участник в движението за национално освобождение „Млада Босна“, той бива арестуван от австро-унгарските власти в самото начало на Първата световна война и прекарва военните години зад решетките, в интернати и болници. Дебютната му творба, лирическата проза „Екс Понто“, която чрез заглавието си го свързва с древния изгнаник Овидий, намеква за трансформацията на образа на затворника и изгнаника като централни фигури в неговата литература.

В ранното си творчество Андрич създава художествения персонаж Тома Галус, който служи като автобиографичен аналог на автора. През 1968 г. писателят разкрива пред българския критик Светлозар Игов - автор на изчерпателно проучване относно неговото творчество - че работи върху роман за срещата между балканеца и морето. Въпреки това до смъртта му от този проект се публикуват само няколко откъса. През 1989 г., Игов издава сборник под името „Летуване на юг“ във Варна, включвайки петнадесет разказа от Андрич, които са тематично свързани с морето, слънцето и водите; сред тях има истории за галусови слънчеви екстази.

През 1992 г., сръбската изследователка Жанета Джукич Перишич - управителка на фондацията посветена на Андрич - публикува недовършения роман „На слънчевата страна“ в Белград. Главният герой там също е затворникът Тома Галус; въпреки оптимистичното заглавие обаче, сюжетът разглежда борбата му със Сатаната, представена чрез неговия съкилийник Постружник - престъпника. Настоящото издание вперше обединява двата романа с един общ герой под названието „Унесът и страданието на Тома Галус“.