Изтръгнато от живота – моя и вашия

На всяка стойностна художествена книга би могло да се чете: „Извлечено от живота - моят и вашият“.

Сборник с ПРИТЧИ, ЕСЕТА и размисли ПО ПЪТЯ - познати и непознати теми.

Човешки съдби („Чаша“):
… Тази земя е бедна и нещастна, тясна и мрачна; трудно е тук дори за валия, а камо ли за монасите. В такова място даже една чаша може да бъде видима, нараняваща очите повече от най-високата кула. Който е искал да живее в изобилие и радост, не трябваше нито да се ражда тук, нито да става монах. Дори щастието носи цена на душата.

… Съдби от камък („Мостът на Жепа“, „Върху камъка на Почител“):
Почител. На едно стъпало стои, с половин крак поддържа своята връзка със земята. Нито удобство му предлага тази поза. Подобно на историята на това странно укрепление, което всъщност служи само като крепост; съществуването му като селище е просто случайност или ако се наложи.

… Малко философия („Виното“):
Единственото ястие у него остава горчивият залък от детството, заседнал в гърлото - труден за преглъщане до края; единствено виното успява временно да го омекоти и премахне. Има ли човек сред нас, който не е намерил утеха във виното? Кой може смело да твърди, че то няма значение за него?

… Лека пародия или искрен смях („Джерзелез на път“):
Протяга ръце към Земка, която играе между циганките около люлката и похапва сладки червени захарни петлета. Потурите му са разпуснати , а късите му крака изглеждат още по-къси; поясът му отпада зад него - мокър от ракия и покрит с пепел . Едва стои прав , криволичейки наляво-надясно .

Няма значение дали ще има недоволство или присмех - те водят до осмисляне . Извадени от реалността човешки съдби и преживявания предлагат художествени размисли относно света и самите себе си.
Обзървър