Живот като строшено огледало

Алексей Видински (1978-2004) споделя съдбата на Петя Дубарова – изключително даровит поет, който напусна този свят твърде рано, едва на 26 години.

„Поетичният глас на Алексей Видински, който ни остави преждевременно, е незабравим. Неговата посмъртно публикувана книга „Живот като строшено огледало“ разпада и същевременно обединява света през призмата на човешкото съзнание. В стихотворенията му животът се представя като фрагментирано отражение – несъвършеност, която не предлага цялостен образ, а множество части от него с уникална истина, болка и светлина. Той говори за уязвимостта на идентичността и за мимолетността на времето; разглежда богатството на паметта и тегобата на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а искреност – понякога болезнена, но в други случаи спасителна. Алексей описва онези мигове, когато човек осъзнава собствените си недостатъци; моменти в които смисълът не идва готово опакован, а се изгражда постепенно от спомените. Поезията му не е предназначена да се прочита бързо; тя трябва да бъде усетена – дума по дума и парче по парче. Както човек събира себе си от осколките на счупено огледало с надеждата единствено любовта да го направи цял.“ - Ива Спиридонова