Живот като строшено огледало

**Началото**
Животът ми е като счупено огледало,
разпръснати парчета по сивия под.
Пълзя между хаоса от отломки,
които са събрани от мечти и надежди.

От тях сглобявам призрачна мозайка.
Водя безброй битки с неуловими фантазии,
които нахлуват една след друга,
опитвайки се да поставят разума ми на изпитание.

Парчетата кожа висят от нарязаните длани ми,
но болката остава заглушена в собствените си звуци.
Стъпките им газят небето, а краката - изранени -
изчезват в ледения блясък на звездите.

Съм безумен и упорит,
превръщам дишането си в самоизмъчване.
Изкачвам склона след Сизиф,
за да присвоя чуждото страдание...