Акустиката на сърцето

„Акустиката на сърцето“ е поетичен сборник, който се усеща като вътрешен ритъм – пулс, преминаващ през темите за любовта, загубата, тялото и паметта, както и дълбокото самопознание, което изисква време и усилия.

Стиховете на Сияна Янева са кратки и плътни. Всяка дума в тях има своя тежест, а всяко мълчание носи значение. Поезията ѝ обединява чувства с психологическа дълбочина и философска чувствителност, предизвиквайки едновременно близост и уязвимост.

Любовта тук се проявява в различни форми – от страст до разпадане; тя е търсеща и осъзната. Тази любов преминава през телесния опит и размисли за греха и прошката, желанието и свободата. Образите са мощни — често физически или сурови — но винаги искрени.

В множество стихотворения присъства движение – към себе си, другите или истинската същност. Героинята преминава през процеси на разпадане и възстановяване; губи нещо ценно само за да го намери отново; изгаря старото аз само за да се роди наново. Тук поезията представлява активен процес вместо статична поза; това е живеене повече отколкото просто описание.

Сборникът притежава ясно оформен женски глас - увереностно сетивен και дълбоко осъзнат. Това е гласът на слабостта избрала силата; той пресича зависимостите в името на свободата; търси любов без да забравя собствената идентичност.

Сияна Янева произхожда от Провадия и работи като икономист, но основното ѝ определение идва чрез писането – начин на живот. След „Сезони за обичане“ (2021) și „Автопортрет с въглен“ (2024), както și участия în съвременни антологии , „Акустиката на сърцето“ представлява естествено продължение na нейния поетичен свят."