Този великолепен живот

Какво ли се крие зад лъскавия фасад на един забележителен живот? Какви неизказани неуспехи могат да бъдат скрити зад усмивките на сияещите лица? Къде води човекът, когато се сблъсква с истината за собственото си съществуване? На тези въпроси търсят отговор героите в произведението "Този великолепен живот". В него срещаме оперна примадона, която завладява световните сцени със своя уникален глас и е истинска Дива. Учител по музика, който е запален колекционер на снимки, изрезки от медии и записи... Млада жена, тръгнала да разследва историята на майка си... И една дълго потулвана тайна, която изплува от куп стари снимки открити на битпазара.

Тази мрачна част не само от живота на Дивата, но и от близката история на Турция представлява основната тема в романа. Авторката споделя за творбата си като най-доброто постижение в писателската техника и признава: "...писах го с такъв ентусиазъм както първата си книга". Макар че не е автобиографичен роман, книгата черпи вдъхновение от реалното познанство между авторката и Колекционера - нейния почитател. Чрез образите на майката и дъщерята тя ни повежда през сложността на човешкия дух, карайки ни да се замислим над важния въпрос: "А какво ще кажа аз? Познавам ли себе си - кой съм всъщност?"

Ойя Байдар е родена през 1940 година в Истанбул. Тя публикува първия си роман "Деца, забравени от бога" още като 17-годишна ученичка във Френския девически колеж и след това бива изключена. По-късно завършва социология в Истанбулския университет и започва кариерата си като асистент-преподавател. Отхвърлянето на докторската й дисертация предизвикало първата студентска протестна окупация в страната. Като активистка-синдикалистка и членка на социалистическата партия ТРП многократно попада под арест; след два военни преврата обаче решава да напусне Турция.

През дванадесет години живееща в Германия наблюдава падането Берлинската стена. Разрушаването на социализма я вдъхновява през 1991 година да напише повестта "Сбогом Альоша". През 1992 година се връща обратно у дома και продължава със своето творчество и научни изследвания. До момента художественото й наследство включва осем романа и една повест; пет от тях са наградени с престижни литературни отличия в Турция. Нейните книги вече са преведени на 15 езика. През 2014 година Ойя Байдар бе поканена като почетен гост за литературния фестивал "Пловдив чете", където представи четирите свои романа - "Портата на греха", "Изгубеното дар слово", "Котешки писма" и "Остана топлата им пепел".