Котешки писма

Историята разказва за емигранти, които са изгубили надеждите си, и техните котки, живеещи в свой собствен свят...

Ойя Байдар (родена през 1940 г.) е сред най-значимите съвременни турски автори. Тя е носител на престижни награди като "Орхан Кемал", "Джевдет Кудрет" и "Юнус Нади". Българските читатели я познават от романите: "Портата на греха", "Изгубеното дар-слово" и "Остана топлата им пепел". Нейни произведения са преведени на повече от 20 езика. През 2014 г. тя участва като специален гост на литературния фестивал "Пловдив чете".

Байдар става известна с активната си социалистическа позиция – тя е писател, изследовател и общественик. След военния преврат на 12 септември 1980 г., бива осъдена и се установява в Германия, където прекарва следващите 12 години в изгнание.

В творбата си „Котешки писма“ (1995) Ойя Байдар използва магията на романа, за да разкаже историята на няколко котки, които комуникират помежду си чрез ароматизирани послания върху дрехите на своите стопани – интелектуалци от Турция, избягали в Западна Европа след преврата през '80 година. Те преминават през трудности, но запазват своя идеализъм. В началото на '90-те години те стават свидетели на краха на комунизма... Чрез тяхната съдба котките опитват да разкрият човешките тайни. Но откритията им водят до важния въпрос – дали не само хората търсят отговори по един и същи начин?

„Най-смисленият период от живота ми беше между 1960-1980 г., когато се стремяхме да променим света и страната ни към по-добро; дори ако не успяхме напълно, все пак надхвърлихме себе си с нашето развитие и надежда.
Животът в заточение е много труден. Дори когато сте затворник у дома си или подложени на мъчения там все още имате идентичност и борба за кауза; докато във държавата-приют чувствате сякаш сте „ничие“. Аз точно така се почувствах.“
— Ойя Байдар