Портата на греха

Поетичен и драматичен разказ за любовта, греха, възмездието и свободата...

Историята е вдъхновена от духа на един велик град, в който легендите се преплитат с истината, а историята - с фантазията.

Тео произлиза от така наречените истамбулски гърци. Неговият баща е антиквар, занимаващ се с нелегален трафик на исторически ценности. Семейството му е принудено да напусне Турция през 1974 година. На 38 години Тео става уважаван византолог, привлечен от корените си и решава да се върне в родния Истанбул, за да открие Порфирената порта - място, което случайно попада под вниманието му благодарение на древни византийски ръкописи. Въпросът дали тази легендарна порта съществува реално или остава само мит трябва да бъде разгледан от ученого лице в контекста на тревожната политическа ситуация и полицейските репресии в съвременна Турция. Всичко това фонова пищните багри на буйно разцъфтелите истанбулски ергювани - лилаво-пурпурни, теменужено-морави, розови и алени.

Ойя Байдар води повествованието динамично и напрегнато с много неочаквани обрати. Романът впечатлява със своя дълбок психологизъм, драматизъм и задълбочено познание за човешката природа. Изненадващият финал представлява кулминацията на тази запомняща се творба.

Ойя Байдар е родена през 1940 година в Истанбул. Като ученичка във Френския девически лицей пише първия си роман „Деца, забравени от Аллах”, след което бива изключена от училище заради него. Завършва специалност „Социология” в Истанбулския университет и става асистент там. Социалистка по убеждения тя членува в Турската работническа партия както и в Синдиката на турските преподаватели; получава признание като писателка и разследваща журналистка. От 1980 до 1992 година живее като имигрант в Германия където преживява падането на социалистическата система там. През 1991 година публикува повестта „Сбогом, Альоша”, която печели наградата „Сабахаттин Али”. През 1993-та пък нейният роман "Котешки писма" носи наградата за романа "Юнус Наджи". След завръщането си обратно у дома Ойя Байдар започва работа като редактор при „Енциклопедия Истанбул”. През 1998 година издава романа си „Завръщане за никъде”, а две години по-късно следват “Гореща пепел” - произведение спечелило престижната награда "Орхан Kemal". Романът "Портата на греха" получава литературната награда “Джевдет Кудрет” през 2004 година.