И сърцето тренира своята смърт

СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА

Да кажем, че така е по-лесно:

Ако оставя часовника в снега,

стрелките му ще рият

времето на купчинки

без следа. Но сега и то ме заобикаля,

наказва ме като пропиляно време.

Не съвсем, не винаги. Не днес, но някой ден

ще бъда готов

след теб вероятно да приема

останалото време за живот

като оставащото ми време.

В момента живея сред останки от миналото.

Пиша своите мечти до теб в снега.

Вятърът ги чете и събира. И сигурно ги изпраща при теб.

Той е неуморен куриер -

чука по нашите врати и си тръгва без предупреждение.

Затова излизаме през зимата,

смутени, за да си спомним и забравим

празнотата около нас. Това е всичко.