Съдбата си във стихове изпях

Когато страдам много,
в съзнанието ми се появява България. В нея
сняг пада по върховете,
а в долините слънцето свети.
Тя винаги е успявала да преодолее
страдания и изпитания,
и е дарила на хората
пойни птици и сърнички.
Да, тя може да бъде бедна, но е част от нас.
Ние сме част от нея и обичаме
нейните мъки. На нея посвещаваме
нашия глас и всичко свое.
В нейния труден път,
аз ще премина през живота си
като през пустош до някой ден.
Само за миг ще почувствам болка.
Ще бъда като зърно в земята ѝ,
дълго време сняг ще пада върху мен,
и дълго слънце ще ме огрява.