Все още си ти...

Сега се оглеждам в отражението си и не разпознавам лицето, което виждам. Изгубила съм себе си и трудно мога да се намеря отново. Търся се в страданието, разрушителността и различията. На места, където хората избягват да стъпят... Страхуват се да приближат на всяка цена. А всъщност там е толкова прекрасно.

Разбрах вече, че болката е най-добрият художник, а с помощта на своята кръв тя създава най-красивите картини. Нейните стонове звучат като вдъхновяваща музика. А разбитият автор написва най-нежните стихове.

И понякога ми минава през ума… Дали в ада не идват на света най-великите ангели?

Даниела Стан