Плач по всички жени преди мен

Как се създава и преживява живот, когато всичко изглежда объркано? Когато в момент на тъга за себе си, плачеш и за жените преди теб, или те изразяват своето страдание чрез теб. Стихосбирката на Катя Димитрова е определена като дебютна; нейното писане носи познание за болка, но също така и за ирония. То успява да бъде както романтично, така и рязко – уязвимо, но едновременно с това смело. Винаги се радвам, когато попадна на такова творчество. Това е книга, която провокира размисъл.

Георги Господинов

Преди повече от десет години прочетох първоначалните ? стихотворения – не ги намирам в настоящата колекция и знам, че Катя дълго време е обмисляла думите си до момента им на зрялост за този впечатляващ дебют. Това е силно женско творчество, което отдава почит към традицията докато заявява собственото си присъствие извън нейните рамки: сякаш една междупоколенческа сълза запълнила окото на поезията скоро ще потече надолу. Тази тъга притежава красота.

Йорданка Белева