Портрети отблизо. Поетики

В тази поезия, на пръв поглед всичко изглежда „като в обикновено стихотворение”, но тя никога не остава само на повърхността. Текстът се задълбочава, разглеждайки детайлите и създавайки близък портрет. Играе с фокуса и светлината, понякога приближавайки толкова много, че можем да преминем „от другата страна на следобеда” в огледалния свят. В него секундите са семена за бъдещето, а времето пуска нови клончета около стълбове; магистралата се разгръща като страница от вестник, докато децата прикрепят листа към дървото с големи бели щипки.

Образите са толкова ярки и реални, че човек има желание да ги докосне незабелязано, но рискува пръстът му да потъне в тях. Съществува уникална магия на оптиката (или поетичната оптика), която преобразява реалността в нещо нереално и чупливо. Четете внимателно и бавно; разгръщайте текста с внимание и го увеличавайте образно. Ако забележите „петна от пръсти върху хартията”, знайте, че това са „отпечатъци на призраци,/ напуснали преди блендата да мигне”. Георги Господинов