Голямата книга на подправките

Най-старото писмено упоменаване на кулинарните подправки е открито в библиотека от Вавилон, написано с клинообразни знаци. В него се споменава за шафран, кардамон, сусам и мащерка. В миналото ароматните билки и прахообразните подправки са били наричани "похвала за готвача". Семена от различни подправки са намерени в гробниците на египетските фараони, а по папируси са разчетени рецепти за ястия с анасон, синапено семе, кимион и кориандър. Латинският термин за подправките е "speiif", което означава нещо достойно за уважение – и това не е случайно.

Въпреки всичко обаче ние все още имаме да откриваме богатството на аромати около нас; традиционно в българската кухня използваме сравнително малък набор от подправки. Най-често прибягваме до магданоз и копър, джоджен и чубрица, докато левисидът и естрагонът се използват рядко; също така сминдухът, кимът и кимионът... Светът на подправките предлага далеч повече варианти. Ако желаем храната ни да бъде все по-вкусна, трябва смело да се потопим в този разнообразен свят.