Такова синьо. Видимо и скрито/ Стихотворения

ПРИСЪСТВИЕ
Никога преди не бях срещал такова синьо.
Синьото, което виждам - като кръв, кожа и дишане в близост. Не е само цветът, а онова синьо, което носи много повече значение.

От височината погледът се колебае и се разнася надалеч. Затварях очите си и осъзнавах: тук синьото идва от присъствието на някого около мен. Непрекъснато има хора наблизо.

В новата творба на Палми Ранчев стихотворенията наподобяват фотографии, които улавят руини от медитативност и обобщение. Книгата излъчва многозначителна простота и поетичен лаконизъм с печеливш ефект. Времето и вечността се сблъскват помежду си, за да подчертаят фината насмешка в текста. Личният „Аз” в поезията на Ранчев отдавна е изразходвал ресурсите си в стремежа към спокойствие; лирическият герой често говори за себе си чрез маските на тотално дистанциране. Еротичните искри и токове, свързващи различните части на книгата, представляват неловки опити на самотния човек да се справи с неизменната смърт – те оставят чувство за безизходица със своето пронизително усещане.