Сидхарта

При Херман Хесе (1877-1962) можем да открием това, което Джон Барт описва в своята повест "Дуниазада" като "трагически оптимизъм". Той е автор с тъжен хумор. В произведенията му някои читатели виждат карнавала на живота, докато други откриват морални уроци и параболичност. Тези характеристики не се изключват взаимно. Все пак, иронията на Хесе често остава незабелязана или пренебрегната. Това е разбираемо, особено за многобройните читатели, които търсят Учител с ненаучно познание – наставник без назидателен тон. И до днешен ден тази потребност остава актуална; успехът на Паулу Куелю служи като най-близък пример от съвремието ни. Куелю черпи вдъхновение директно от творчеството на Хесе... Но ако вече сме споменали Коелю, нека разгледаме как стоят нещата при автора от време, когато дефицитът на хармония беше осезаем и болката - реална. Днес обаче болката изглежда замаскирана от съмнения относно нейното истинско присъствие. В света на симулации Хесе представлява един старомоден търсач на автентични ценности... /Йордан Ефтимов/