Портретът на Дориан Грей

В един магически портрет времето не засяга младежа, изобразен на него, който остава вечно красив и млад. В опит да спаси себе си, той се потопява в бездната на порока и отчаянието, дори по-ниско от най-бедния жител на викториански Лондон. Дали портретът ще престане да остарява и погрознява, показвайки истинската му същност?

Романът на Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей" продължава да блести с увлекателния си сюжет и великолепните герои, а уникалното остроумие на автора е неговото най-силно оръжие. Тази творба е единственият роман на Уайлд, публикуван за първи път в списание "Липинкот" през 1890 г., а самостоятелно издание вижда бял свят година по-късно. Съвършено написана книга, тя моментално става бестселър и вече три века е част от европейския литературен канон.

Книгата притежава особен статус сред шедьоврите на европейската литература благодарение на жанровата си неопределеност; докато я определят като роман, някои добавят основателно, че има черти както от романсите така и от драмата. Можем спокойно да предположим също така, че това е фантастичен роман – предшественик на популярното напоследък фентъзи.

Уайлд изгражда сюжета върху традиционния мотив за сделка между човек и дявол. Гениалността му идва до живот чрез активното присъствие или отсъствие на картината-фетиш. Според парадоксалната идея от есето му "Упадъкът на лъжата", където твърди че животът имитира изкуството вместо обратното, "живият" Дориан Грей копира образа си от портрета и успява години наред да остане такъв какъвто бил представян там – млад и прекрасен. Художникът му предоставя портрета като подарък; обаче зловещата тайна остава скрита – живият Дориан не старее физически докато душевната му деградация постепенно се проявява върху платното с всеки ден преминавал.

На изображението започват да се появяват признаци за действителния Дориан – все по-грозен със своята отвратителност; защото магията тук прави картината огледало за нравственото му падение.
Дориановият портрет представлява отражение на неговата душа; той го укрива внимателно зад затворени врати само за да започне след време да го ненавижда при своето низвергване към порока and злодеянието . Независимо от фантастичните елементи , произведението може би най-добре описано като светски психологически роман , разглеждащ терзанията в загубването na душata лишена oт морални ориентири .

Разговорите между Лорд Хенри și Dorián Gray са изпълнени с парадокси , което важи донякъде i za другite персонажи . Ако критик реши da изброи всичките парадокси i афоризми ot tozi кратък roman veroyatno shte se окажat хиляди . Повечето са много умели ; те красиво разкриват недостатците na britanskoto общество тогава . От тази гледна точка антиконформистката природа nа Уайлдовия герой демонстрира отказa mu od социалni normi .
По време нa последната среща между двамата главни герои Dorian spomena s gorychina che mu e podaril kniga която go e развратила - romana „Наопаки“ ot Юисманс , подобeн a нему tоj също je aliieniran anti-konformist “символ nа неприспособимост”. Неговoто доверие v думиhte 'придавани реалности' пак припомня известният принцип d-а art stoi po-visoko ot jivota."