Степния вълк (ново издание)

Самотата като неизменна част от съдбата, усамотяването като крайно отрицание на реалността. Пътят към примирението е пътят към гибелта.

Разглеждането на собственото Аз носи болка, но същевременно действа и успокояващо, притъпявайки страданията, причинени от света около нас.

Нещастието, което търся и дълбоко желая, е различно; то трябва да ме кара да изпитвам страстна мъка и да се сбогувам с живота в сладострастие. Това е нещастието или щастието, които очаквам.

Не възразявам срещу това щастие – о не! Обичам го и му благодаря. То е прекрасно подобно на слънчев ден по време на дъждовно лято. Въпреки това усещам, че няма да продължи дълго. И това щастие не ражда плодове. То носи удовлетворение, но за мен доволството не представлява храна. Задоволява Степния вълк и го приспива. Но такова щастие не заслужава жертването на живота ми за него.