Диагнозата Филчев: Хроника на една гражданска битка

Докато провеждах своята анкета, бях изненадан от осъзнаването колко много политици и магистрати са наясно с истинската ситуация - те разбират, че прокуратурата се ръководи от човек с маниакални наклонности и авторитарен характер, който е лишен от морални ценности и достойнство. Този индивид е способен да използва цялата репресивна сила на институцията за свои лични интереси. Въпреки това обаче те предпочитат да мълчат и търпят този позорящ страната ни случай; адаптират своите позиции спрямо него и са готови да го експлоатират при удобен момент или дори да търгуват добрите си отношения с него при нужда. Бързо осъзнах, че той успява да остане на върха именно благодарение на тяхната гузност и страх. Сега, след като съм запознат с много повече детайли отколкото в началото, започвам да се питам дали Филчев не е просто едно от многобройните уродливи явления в България днес; може би неговият произход идва от обществените механизми и корумпирания политически статус; дали самият той не е жертва на общия климат на управленски егоизъм, безразличие и задкулисни политически сделки? Или пък е част от паралелната криминална власт? Всичко това допринася за институционалната немощ и разпадаща се държавност в контекста на българския преход към демокрация. /Едвин Сугарев/