Невъзможните убежища на поезията

"Невъзможните убежища на поезията" представлява опит за създаване на роман, който сам по себе си е невъзможен. Текстът притежава жанрова неопределеност, тъй като липсва ясна сюжетна линия и всякакви свързващи елементи извън темата, посочена в заглавието. В същото време той се намира на границата между поезията и прозата, както и между гротескното – затова е определен като "поетесков", комбинирайки характеристики от двете сфери. Седемте различни сюжетни линии се пресичат около обща метафора: разпадането на поетичното в контекста на баналната действителност - тук "поетичното" означава светоглед, език и начин на живот; неговото потъване в абсурда и лудостта служи като чистилище пред лицето на небитието. Резултатът е трагична история, която изразява недоволство и самоирония, представена чрез разнообразие от ситуации и стилистики.