Родина/ Стихове

Отдавна сме поели към теб -
от дълго време се движим,
но понякога следите ни изчезват.
Тези, които тръгнаха с нас, отдавна са изгубили сили,
върщат се назад
и затварят себе си.
Ужасно свикнахме, че пътят
започва точно там,
където завършва -
че ти не си просто цел, а кръг, в който
буря бушува
и божественият поглед потъва.
Това е всмукване без име.
Кръжене е,
в което няма спомен.
Това е волята,
обаче безименна:
не за достигане -
просто да съществуваш.
Да устоиш на редицата в този безмислен хаос,
където всичко се променя и заменя,
без минало или бъдеще -
изобщо няма място,
няма време;
там гордостта да продължаваш
е по-висша от всяко отстояване,
където огромната тежест те притиска до земята - и идват тези бъдни дни,
които като теб не помнят и не знаят
и обикалят около пропастта на България.
Едвин Сугарев