Кръвта на Рим

Историческият роман „Кръвта на Рим“ представя живо, вдъхновяващо и исторически точно описва нашествието на готите в римските провинции Мизия и Тракия през средата на III век. В него се разказва за обсадата и падението на Филипопол през 250 година, както и за разгрома на римската армия и гибелта на император Траян Деций в битката при Абритус през 251 година. Тези значими събития подкопават основите на римската държава, като хвърлят империята в продължителна кървава гражданска война. Нашествието от север - готите и техните съюзници - нанася тежък удар върху човешката цивилизация, заплашвайки да я върне назад във времето към мракобесието и примитивността. По време на бурните години между 247-251, когато всичко е поставено под натиска на смъртта и разрушенията, главните герои - Агрипа Антонин с тракийски произход, готският лидер Аргайт от царското семейство Балтите и дъщерята на сенатор Юлия - не само се борят за оцеляване, но искат да запазят своето достойнство като хора или поне да намерят малко щастие.

Разрушенията, убийствата и насилието продължавали три дни и нощи без прекъсване; огънят не угасвал цяла вечност. Когато всичко приключило, от някога процъфтявалия стохиляден град останали само опустошени купчини овъглени руини. Десетки хиляди души загубили живота си; телата им започнали да гният по улиците, площадите а даже в поруганите храмове - места които преди са били изпълнени с живот. Вместо звуци от радостни хора вече звучала зловещата песен на гарвани и лешояди - новият господар над остатъците от този ужасен погром. Пролетният вятър носел не ухания от цветя или дървета, а нетърпима миризма от изгоряла плът. На север потеглили вериги роби със златища; звукът от камшиците резонирал по пътищата вместе с тъжния плач на пленниците оплакващи своя злочест съдбовен край. Страданията им били толкова големи че живеещите завиждали даже за смъртните...