Самодивски очи

През средата на четиридесетте години на XIV век, Царство България достига върха на своето могъщество. Властта на българския цар и самодържец обхваща територии от Карпатите на север до Ахтопол, Станимака и Мелник на юг, а също така се простира от Черно море на изток до Пирот и Ниш на запад - общо над 150 000 квадратни километра. През този период икономиката, търговията и културата в България процъфтяват.

Цар Йоан Александър е един от най-влиятелните монарси в цяла Европа по това време. Семейството му е многолюдно и изглежда, че властта на българските владетели с благородния произход Асеневци, Тертеровци и Шишмановци е предопределена да продължи през вековете. Никой не подозира дори за миг, че краят им е близък; смъртта и конниците Апокалипсиса идват с остри саби, готови да унищожат всичко свято за българите - народът ще бъде покрит с мрак под черното було на злото.

Тази история разказва петият исторически роман на Младенов, който почита паметта на цар Йоан Асен IV и цар Михаил Асен - загинали героично в борба срещу османците за защитата на родината си.