Дай, за да вземеш

В последно време темата за ангажираността и мотивацията на служителите е изключително актуална. Фирмите все повече проучват нивото на ангажираност, като освен това полагат усилия да увеличават удовлетворението на работниците си, да намаляват стреса и да създават програми за задържане и лоялност.

Професор Адам Грант от Wharton Business School в книгата си “Give and take” (Дай и вземи) показва, че компаниите, а по-точно техните собственици и мениджъри, които успяват да изградят атмосфера на доверие, уважение и доброта в работната среда, постигат значително по-високи нива на лоялност и ангажираност от страна на своите служители. Според него хората могат основно да бъдат разделени на "даващи" и "вземащи", с една неутрална категория между тях – тези, които балансират между даването и получаването. "Вземащите" действат като черни дупки – те извличат максимално количество ресурси от компанията без грижа какво влияние оказват върху колегите си. Напротив, "даващите" позволяват на другите да изразят мнението си; те ги слушат дори когато не са съгласни с тях и ценят техните виждания.

Следователно вместо собственикът или мениджърът да се фокусират единствено върху предлагането на допълнителни материални стимули или програми за повишаване на мотивацията, е много по-добре да инвестират в изграждане на доверие, щедрост, съчувствие и способност за прошка. Интегрирането на тези човешки ценности в организационната култура ще спести разходи за фирмата και ще насърчи положителни отношения основани على взаимопомощ. По този начин лидерите биха могли да формират успешна организация - такава която вдъхновява както служителите си , така و работодателитe .