Историкът и множественото минало

Текстовете, включени в тази книга (некаталогизирани или публикувани както у нас, така и в чужбина), са написани през последните двадесет години, по различно време и за разнообразни поводи. Те отразяват дългосрочния ми интерес към разбирането на комунистическия феномен, режима в България и ежедневието на обикновените хора при комунизма. Общото между тях е определена перспектива – гледната точка на изследователя, който се сблъсква с предизвикателствата на паметта, противоречивите свидетелства и множеството лични истории. Инструментариумът на този изследовател включва както старателното документиране на явленията, така и интерпретационни методи от политическата философия и различни социални науки. Особено внимание се отделя на новите теми и подходи в съвременната историография – ситуацията пред историка днес, микроисторията, връзката между историята и паметта.

Заглавието на книгата сочи едновременно към образа на историка като универсален представител с чисто познавателна роля и към конкретен индивид с субективно оцветени спомени; то поставя акцент върху опитите да бъдат примирени тези две роли. Научното изследване не трябва да бъде смесвано с актуалната политика; въпреки това историята носи своите морални и политически аспекти. Работата на историка не приключва само със записването на фактите; тя предполага също интерпретация, която търси не само истината, но също така доброто. Науката не може да бъде свързвана пряко с политиката; все пак историкът днес трябва да предоставя приемлива концептуална основа за развитие на индивидуални способности за оценка и избор – процес често придобиващ политически характер.