Азъ служихъ при Дранговъ! Скопска школа 18 юни 1916 г. - 17 септември 1916 г.

Паметта на загиналите за България не се ограничава единствено до борците за освобождение от османското владичество в територията на Стара България, както често се твърди в Македония. Тази памет продължава да живее с духа на Ботев и Левски, а също така обхваща и онези, които са дали живота си за свободата на родината. Продължението на тази традиция можем да видим в личности като полковник Дрангов, който участва активно в освободителната борба на българите от Македония и Тракия, както и във войните за национално обединение. Става въпрос за непрекъснат процес, а полковник Дрангов е може би най-силният символ на това наследство. Не случайно преди да замине да се присъедини към четата на Владислав Ковачев по време Илинденското въстание той написва писмо, което напомня за известното послание на Христо Ботев до Венета. Такива писма не са предназначени само за нас; те изразяват дълбоките чувства и патриотичния ентусиазъм у хора като Ботев и Дрангов, а също при десетки други активни българи от този период. Възможностите ни да проследим връзките между цялостната борба за национално обединение благодарение на Красимир Узунов и книгата „Аз служих при Дрангов“ ни дават шанс да подчертаем значението на падналите герои в нашето стремеж към свобода и единство.